Атрактивността на камъка Гнайс и неговите нюанси го правят изключителен и обясняват причината за неговата популярност. Той е все по-масово използван в строителството, както на вътрешен, така и на външен интериор.
Името гнайс произлиза от старата немска дума „гнайст”, което означава „Искри”.
В резултат на оригиналния му вид той е метаморфна фолирана скала. Той се използва, както в строителството, така и при създаване на оригинални декорации в дома.
Камъните за облицовка се открояват с красотата на нюансите и различните пластове гнайсови скали. Те често се предпочитат за декоративни цели и привлекателен външен вид. Чудесни са за използване, във външни и във вътрешни стени и повърхности.
Неслучайно основателят на един от доставчиците на проби от скали и минерали. Такива са използвани за американски музеи и училища. Така Хенри А. Уорд, започва да събира гнайсови камъчета от тригодишна възраст. Той бил привлечен от първоначалния им вид.
Известният геолог и професор с американски произход, от Университета в Рочестър основава компанията „Естествената наука на Уорд“ през 1862 г. Тъкмо тази компания започнала събирането и доставката на скални минерали и материали от цял свят в училища и музеи, като обръщала голямо внимание към пробите от скалата гнайс.
Гнайс – за декоративни цели дори в Античността
Важно е, да се каже, че някои от най-красивите, малки, древни египетски скулптури са направени от гнайс. Те били ярки и излъчвали сияние на Слънцето с наситено син цвят.
Древните египтяни разполагали с ограничен набор от инструменти за обработка и полиране на статуите, които конструирали от гнайс, гранит, базалт. По този начин в началото, те използвали кремъчни инструменти, а по-късно мед, бронз и желязо.
Една от известните статуи на гнайс, изработени от древни египтяни и съхранени до днес, е гнайс Сфинкс от Сезострис III. Тази статуя е направена от гнайска скала с красиви цветове и се намира в Метрополитън, Ню Йорк, където е Музея на изкуствата. Не е чудно за никого, че тъкмо тя е приета за шедьовър на изкуството на Египет.